Камерите за видеонаблюдение се делят на два основни вида, според параметрите на обектива – видеокамери със фиксирана леща и варифокални видеокамери. Камерите за видеонаблюдение със фиксирана леща имат константно, непроменимо фокусно разстояние, докато при варифокалните видеокамери фокусното разстояние може да се променя.
Ето и съответните им приложения:

Камера с фиксирана леща, например 3,6 мм, е подходяща да се монтира в коридор или между щандове в магазин, където да може да покрива по-голяма видима зона, която да е цялата на фокус, но да „вижда” по-малко детайли.
Варифокалана камера, ако се върнем на примера с магазина, е подходяща за наблюдение на касите, където с помощта на двете настройки за „зуум” и „фокус” можем да получим детайлна картина на това, което се маркира; също така ще се виждат добре лицата на хората, които минават през касата, както и всички действия на касиерите.

От особена важност е да се знае така нареченият „ирис” на камерата дали е автоматичен, ръчен или фиксиран. Отвора на ирисът определя количеството светлина, което ще попадне върху CCD матрицата на камерата. Това означава, че при силна осветеност трябва да имаме по-затоврен ирис, а при слаба осветеност по-отворен ирис. Най-добре е да се използва камера с автоматичен отвор на ириса, така не е нужно да се съобразяваме с промяната на осветеността.