Клиентите често задават въпроса каква разделителна способност е най-подходяща за тяхната система за видеонаблюдение. Изборът на правилната резолюция е ключова за функционалността на една система с охранителни камери. Разбирането на разликите между аналоговите и мрежовите камери ще помогне за правилния избор на оборудването за една система за видеонаблюдение.

Разделителна способност при аналоговите камери

При стандартните аналогови камери разделителната способност се измерва в TV линии (TVL).

За повечето съвременни аналогови охранителни камери, разделителната способност е в диапазона 420 до 700 TVL. Въпреки, че 420 TVL се смята за ниска резолюция, то в много приложения, малки кафенета и магазинчета, е напълно достатъчна, като се има предвид, че обектите, които се наблюдават са на разстояние до 10 метра. За близки разстояния камерите с ниска разделителна способност могат да спестят доста средства от общата стойност на системата за видеонаблюдение. Разделителната способност над 600 TVL предоставя много добър образ, като се има предвид, че този клас камери са оборудвани с функции като WDR (Wide Dynamic Range), BLC (Back Light Compensation) и по-висок клас AWB (Automatic White Balance). Kартината е по-остра и контрастът е по-добър. Ако ще използвате аналогови камери за обекти, където искате да виждате повече от 10 м дистанция, то класът 600+ TVL е за Вас. И все пак, консултирайте се със специалист, ако не сте сигурни какво Ви е необходимо.

Разделителна способност при DVR рекордерите

Веднъж, след като аналоговата камера заснеме изображението, тя го изпраща през коаксиален кабел към DVR рекордер. Във рекордера изображенията се конвертират от аналогови във цифрови и се запаметяват върху харддиск. DVR рекордерът е най-важното звено от веригата. Дори и камера с най-висока резолюция няма да е ефективна, ако DVR рекордерът записва в по-ниска резолюция от нейната и компресира изображенията до неузнаваемост. Двете най-често срещани резолюции при запис са CIF (320×240 пиксела) и D1 (720×480 пиксела). Както се вижда D1 e 4,5 пъти по-висока от CIF (сравнява се полщта на изображението). Това означава, че сигналът от аналоговата камера ще бъде по-малко компресиран при използване на D1 разделителна способност при запис. Така че, когато избирате DVR рекордер имайте предвид разделителната способност при запис и кадрите в секунда при съответната резолюция на запис.

Разделителна способност при IP камерите

IP охранителните камери (особено мегапикселовите), са способни да предоставят доста по-висока разделителна способност. Първо IP камерите са изцяло цифрови по природа, така че няма конвертиране на изображението и намаляване на резолюцията при запис. Второ IP камерите предвават сигнала по FTP мрежови кабел, което позволява много по-висок трансфер на данни.
1.3 Mpx е най-ниската резолюция при мегапикселовите камери, но си е доста по висока разделителна способност, сравнено с която и да е аналогова камера за видеонаблюдение. Въпреки, че това си е сериозен скок над аналоговите камери, ако не е достатъчно за нуждите на конкретния обект, може да се премине към камери с резолюция до над 5 Mpx. В такъв случай е препоръчително записите да не се извършват на обикновен компютър, а на професионален NVR мрежови рекордер, който подържа няколко харддиска с капацитет повече от 2000 GB.